Християнски Портал Тясната Порта

Място за Християнско общение - ( Един Бог , Една вяра , Една църква )

Вход

Забравих си паролата!

Октомври 2017

ПонВтоСряЧетПетСъбНед
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031     

Calendar Calendar

Кой е онлайн?

Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула


[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 15, на Пет Мар 07, 2014 8:37 pm

Социални мрежи-Връзки

Социални мрежи:
      facebook.com
      twitter.com
      myspace.com
      netlog.com

RSS feeds


Yahoo! 
MSN 
AOL 
Netvibes 
Bloglines 

Top posters


ДЕСЯТЪК ЗА ИЛИ ПРОТИВ

Share
avatar
moisei
Admin

Брой мнения : 276
Join date : 22.04.2012
Age : 44
Местожителство : гр. Сливен

ДЕСЯТЪК ЗА ИЛИ ПРОТИВ

Писане  moisei on Нед Окт 21, 2012 7:37 am

В църквите днес ще чуете проповеди и поучения за даване на десятък
(десета част от доходите ти), но това не е новозаветна практика, нито пък
новозаветно правило. Даването на десятък е било практика в Стария завет,
заповядана от Бога по времето на Мойсей. Някои десятъци са служели за
нуждите на служащите в скинията. Но в наше време десятъкът не е нещо,
което ние трябва да даваме. Обикновено проповедниците на десятъците
защитават своето схващане така: “ Десятъкът започва още по времето на
Авраам, когато той даде десятък на Мелхиседек, който е Исус. Така
че десятъкът е още преди закона. Десятъкът е и за Новия завет,
понеже Исус каза в Новия завет:
Матей 23:23 "Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери, които давате
десятък от гюзума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по
важните неща на закона-правосъдието, милостта и вярността; но тия
трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате . "
И така, нека да дадем малко обяснение за двата пасажа. В Стария завет,
преди закона даден на Мойсей ще откриете само два случая, в които някой е
изявил желание да даде десятък.
1.Битие 14:(17-20) и
2.Битие 28:(20-22)
И в двата случая инициативата е на хора, а не на Бог. Авраам реши, че ще
даде десятък и Яков реши, че ако е благословен, ще даде десятък. Четем ли
Бог да им е заповядал или поискал десятък? Не. А какво ще кажем за пасажа
от Матей 23 глава. В този случай наистина Исус каза, че десятъкът не е за пренебрегване, но това не е в Новия завет. Някои ще каже, "Как да не е? В
Матей 23 глава е.” Скъпи приятелю, това е в новозаветните писания, но е
все още под Стария завет, когато законът все още беше в сила.
Новият завет започва с проливането на Исусовата кръв и раздирането на
завесата в храма.
Ако приемем, че това са новозаветни инструкции, само защото ги намираме
в новозаветните писния, то какво ще кажем за този пасаж?
Матей 8:(1-4):
А когато слезе от хълма, последваха го големи множества. И ето
един прокажен дойде при него и му се кланяше и казва: Господи,
ако искаш можеш да ме очистиш. Тогава Исус простря ръката та се
допря до него и рече: Искам, бъди очистен. И на часа очисти му се
проказата. И Исус му каза: Гледай да не кажеш това никому; но за
свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника, и принеси дара,
който Мойсей е заповядал."
Исус каза на този човек да принесе дар за очистването си в новозаветните
писания, но това под Новия завет ли е, или под Стария? Трябва ли и ние да
пренасяме дарове, когато сме изцелени или не?
Съвременната църква толкова се нуждае от пари и въпреки, че е по-богата
от всякога, тя пак не може да постигне същите успехи, които са постигнали
бедните апостоли от ранната църква.
Защо?
Защото Бог не се нуждае от парите на хората, а от сърцата им.
Пари всеки може да даде, дори бедната вдовица (Лука 21:1-4), но
сърце-не.
Един човек ми каза веднъж: "Църквата съществува благодарение на
парите, които има. Махни десятъците и даренията, и църквата ще
умре." Нямам съмнение в тези думи. Без пари църквата е загубена.
В шеста глава на евангелието на Йоан Исус показа на Филип, че
Божието дело не зависи от парите, с които разполагаме, но кой разбира това
днес?
Нека си представим сега съвременния вариант на случая с богатия младеж,
който попита Исус какво да направи, за да наследи вечен живот. Исус му каза,
че трябва да продаде всичко и да даде парите на сиромасите, и след това да го
последва, но в наше време водачите на църквата ще направят всичко
възможно, за да превлекат бизнесмена в църквата. О-о..., колко радост има,
когато богат човек се покае и дойде в нашата църква. Всички знаят кой е той,
но кой знае името на оня дрипльо, който се е покаял от около 2 седмици? Кой
се е радвал за него? Днешните пастори биха посветили колкото време е
необходимо на богаташите, които проявят интерес към Бога, защото знаят, че
ако го спечелят, това ще бъде голям берекет за църквата. Аз си представям този богат мъж в наше време така:
-Пастирю, може ли да дойда на вашите събирания някога и да
послушам какво си говорите?
-Разбира се! За нас ще бъде чест да бъдете наш гост.
И когато дойде в”храма”, ще му дадат първо и почетно място. Сякаш има
кой знае какви заслуги. (Е, за сега няма, но ако се причисли към събранието и
дава десятък и дарения, може и да има!)
Основното правило на Новия завет относно даването е във
2 Коринтяни 9:7: "Всеки да дава, според както е решил в сърцето си,
без да се скъпи, и не от принуждение, защото Бог обича оногова,
който дава с радостно сърце."
Друг боклук, който се поучава повече и повече в нашите църкви, е
психология. Църквата си служи с всякакви средства, за да постигне своите
цели. Църквата забравя, че Авиуд и Надав умряха, понеже си служиха с чужд
огън. Бог не беше добре впечатлен, че Неговите служители са толкова
небрежни и затова ги наказа със смърт.
Когато Бог даваше инструкции за скинията, Той нито веднъж не даде
инструкции за прозорци. Светлината, помагаща на свещениците да служат,
трябваше да идва от светилника, намиращ се в святото място. Никаква
светлина не трябваше да идва от света. Всички знаем, че на много места в
Библията откриваме светилника като преобраз на Божието слово, което е
напълно достатъчно, за да виждаме и служим на Бога, но съвременната
църква реже скинията и поставя модерни прозорци. По този начин тя се
сдобива със светлина, което показва, че Божията светлина не е достатъчна.
Така ли мислите наистина?
Защо мразя психология в църквите? Защото психологията е човешка наука
за душата на човека . Грешници решават да правят изследвания върху други
грешници и стигат до някои луди заключения, които църквата на драго сърце
заимства от света.
Психологията оковава човека и тя не е нищо друго, освен сестра на
зодиите.
Ако например вярваш, че понеже си зодия коч (овен), и затова си такъв
човек, ти не би се старал да се промениш. Не е ли това, което казва и
психологията? Разбира се, че е това, само дето в психологията се иползват
други думи. Например: Ти си холерик и това е. Ти не си меланхолик или
сангвиниг, или флегматиг. Не се опитвай да бъдеш нито едно от тези. И
веднъж, след като си разбрал какъв теперамент имаш, не се опитвай да го
промениш, понеже това си ти. Ако си избухлив, то това е поради твоя
темперамент, а не заради греха, който носиш.
Психолозите се опитват да те убедят, че имаш проблем, който в
действителност нямаш. Нека да дам пример.
Момиче има проблеми с баща си и отива при съветника завършил курс по християнско съветничество. Разказва му как баща й и се е скарал и какви
думи й е наговорил.
-Брат съветник, би ли ми казал какво да направя, за да нямам вече скандали
в къщи?
-Какво се случи?- пита съветника.
-Татко не беше доволен, че съм застроила чорбата по моя начин и ми каза, че
съм най-некадърната дъщеря, която познава. Каза ми още, че ръцете ми ми
пречат и още куп глупости. Чудя се какво да направя, за да не го ядосвам по-
вече?
Чуйте отговора на съветника:
-Сигурно се чувстваш отвратитетлно. Разбирам те! На твое място аз бих се
чувствал по същия начин. Бих се чувствал отхвърлен и унизен. Ако бях на
твое място, щях да предпочета татко да ме удари, вместо да ми наговаря
всичките тези думи.
Момичето казва:
-О..о..о, радвам се, че татко не ме удари, защото ако беше ме ударил, тогава
щях да си сложа край на живота. Това, че той ме нарича с тези думи не ме
притеснява въобще, но просто не искам да го ядосвам. Знам, че той ме обича и
не ме е отхвърлил, но просто, когато е разгневен, говори тези неща, а аз не
искам да го наранявам.
Виждате ли, че некадърният съветник се опита да прехвърли своите чувства
и предпочитания на момичето, което за разлика от него, откликва по съвсем
различен начин на лошите бащини думи? Момичето изглежда много по-
зряло от съветника си. Не мислите ли? Ако аз бях на мястото на този
съветник, щях да се почувствам глупаво, понеже щях да разбера, че не всеки
човек реагира по начина, по който пише в учебника. Ако вие сте съветник
като този, за който току-що споменах, искрено ви пожелавам да попаднете в
такава ситуация, за да разберете, че учението, което следвате е един боклук,
който само ви осрамва пред търсещите съвет от вас.
Недостатъчна ли е Божията мъдрост, че искаме и светската за Божиите
неща? Няма ли достатъчно примери и увещания от Библията, които бихме
използвали за всяка ситуация, че трябва да се ровим в светските науки на
грешния човек? Как е възможно грешният човек да създаде учение за душата
на човека, което отговаря на нуждите на грешника? А ако отговаря на
нуждите на човека, отговаря ли на желанията на Бог за този човек?


Филип Петков - ,, Двата Пътя ''

    В момента е: Съб Окт 21, 2017 7:18 pm