Християнски Портал Тясната Порта

Място за Християнско общение - ( Един Бог , Една вяра , Една църква )

Вход

Забравих си паролата!

Ноември 2017

ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   

Calendar Calendar

Кой е онлайн?

Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост :: 1 Bot

Нула


[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 15, на Пет Мар 07, 2014 8:37 pm

Социални мрежи-Връзки

Социални мрежи:
      facebook.com
      twitter.com
      myspace.com
      netlog.com

RSS feeds


Yahoo! 
MSN 
AOL 
Netvibes 
Bloglines 

Top posters


Йосиф Флавий и свидетелствата му за Иисус Христос

Share
avatar
moisei
Admin

Брой мнения : 276
Join date : 22.04.2012
Age : 44
Местожителство : гр. Сливен

Йосиф Флавий и свидетелствата му за Иисус Христос

Писане  moisei on Съб Яну 05, 2013 10:41 am

Йосиф Флавий и свидетелствата му за Иисус Христос

Най-бележитият юдейски историк от първия век след Рождество Христово е Йосиф бен Матия, по-късно наречен Флавий. Той бил съвременник на апостолите и свидетел на първото разпространение на християнството. Йосиф Флавий е роден в първата година от царуването на римския император Калигула – 37-38 г. сл. Р.Хр. в Йерусалим; следователно, наскоро след кръстната смърт на Иисус Христос. . . Годината на смъртта му не е известна. Починал е може би след 100 г., вероятно между 110 и 120 година.

Съчиненията на Йосиф Флавий имат за нас голяма ценност и поради това, че потвърждават по безспорен начин историчността на много събития от старозаветната и новозаветната история, включително и от земния живот на Иисус Христос, което тук специално ни интересува и следва да бъде обсъдено.

В това отношение за нас е интересно съчинението на Йосиф Флавий под наслов "Юдейски древности", което той съставил в Рим и завършил през 94 г. след Рождество Христово..

Ето какво говори Йосиф Флавий в съчинението си "Юдейски древности" за личността на Иисус Христос. Това място гласи дословно:

"По това време (при управлението на Пилат Понтийски в Юдея – б.а.) живееше също и Иисус, мъдър мъж, доколкото той може да бъде наречен човек, защото той извършваше удивителни дела като учител на хората, които приемаха истината с радост. Той привлече към себе си много юдеи, както и мнозина елини. И този беше Христос (Месия – б.а.). Макар Пилат по обвинения на нашите народни първенци да го подхвърли на кръстна смърт, останаха му верни тези, които го бяха обикнали отначало. Тогава той им се яви на третия ден отново жив, както пророците Божии бяха предсказали това, а също така и хиляди други чудни неща за него. И до днес съществува община от християни, които се наричат така по неговото име." [Josefus Flavius. Antiquitates Judaicae, lib. XVІІІ. cap. ІІІ 3. (Flavii Josephi Opera. Graece et latine Recognovit Guilemus Dindorfius. Paris 1865 Volumen І. p. 699).]

Следователно безспорно е, че според Йосиф Флавий Иисус Христос бил историческа личност. Това се потвърждава не само от споменатото изрично свидетелство на Йосиф Флавий за Иисус Христос като "мъдър мъж" и "учител на хората", но и от цялото съчинение на Йосиф Флавий, било, като се споменава за Иисус Христос като за действителна човешка личност, а не като за някакъв обоготворяван митичен образ, било, като се описват лица и събития от Новия Завет, свързани със земния живот на Иисус Христос. Нека отбележим по-важните от тези места от "Юдейски древности" на Йосиф Флавий.

1. В книга ХХ, глава 9, точка 1 от своите "Юдейски древности" Йосиф Флавий пише:

"Ана получил първосвещенство; той бил твърде необуздан, неимоверно дързък и предан на сектата на садукеите, които били много сурови в присъдите си. . . Тъй като той имал такава природа, след като Фест умря, а Албин още беше на път, използвал случая да събере съдиите и да осъди Иаков, брат на Иисус, който бил наричан Христос, заедно с някои други, които обвинил, че уж престъпили Закона, и веднага ги предал да бъдат убити с камъни." (Josefus Flavius. Antiquitates Judaicae, lib. XХ. cap. ІX. 1. (Flavii Josephi Opera. Graece et latine Recognovit Guilemus Dindorfius. Paris 1865 Volumen І. p. 786).

Този текст е неразделна част от разказа, в който се описва историята на рода на първосвещеника Ана. От историята е известно, че времето между смъртта на римския прокуратор Фест, управлявал Юдея от 60 до 62 г. след Р.Хр., и идването на новия прокуратор Албин (62-64) било използвано от първосвещеника Ана да разпали люто гонение против християните, при което обезглавил и Йерусалимската църква, като осъдил на смърт епископ Иаков, наричан брат Господен.

Църковният историк Евсевий Кесарийски предава същите сведения за мъченическата смърт на епископ Иаков, като съобщава причината за нея. Епископ Иаков, който в Новия Завет се нарича брат Господен поради родството му с Иисус Христос, бил убит от юдейските власти, тъй като "имало опасност целият народ да повярва на Иисус."( Eusebius. Kirchengeschichte ІІ. 23. 10. Herausgegeben von Eduard Schwarts. Kleine Ausgabe. 2. Aufl, Leipzig 1914, s. 69).

Това историческо свидетелство на Йосиф Флавий за първия епископ и предстоятел на Йерусалимската църква апостол Иаков (Праведни) е изцяло автентично. В него Иисус се признава само за историческа личност, но не и за Христос – за Месия. То се среща дословно, както е известно, на три места в съчиненията на Ориген.[Origenes. Commentaria in Matthaeum. X. 17. Contra Celsum, lib. І. cap. 47; lib. ІІ, cap. 13. (J. P. Migne. PG. t. XІІІ. col. 875 и сл.; t. XІ. col. 745-748, 823-824).]

Ориген използвал такъв екземпляр от "Юдейски древности" на Йосиф Флавий, в който не били внесени никакви допълнения от предполагаем християнски преписвач. Така съдържанието на този текст от "Юдейски древности" удостоверява, че Иисус Христос бил известен на Йосиф Флавий като историческа личност; Той имал и брат, Иаков Праведни, който е добре познат както от Новия Завет, така и от църковната история като Христов апостол и пръв епископ и предстоятел на Йерусалимската църква.



2. В книга ХVІІІ, гл. 5, т. 2 от своите "Юдейски древности" Йосиф Флавий описва Йоан кръстител по следния начин:

"Той бе добър мъж, който увещаваше юдеите да се упражняват в добродетели, да се придържат към справедливостта в отношенията си един към друг, да почитат Бога благоговейно и тогава да се кръщават. . . След това мнозина го последваха, защото те се бяха напълно въодушевили от неговите речи. Ирод започна да се страхува, че огромното му влияние върху масите може да предизвика въстание, тъй като изглеждаше, че хората следваха съвета му във всичко. . . И така, само поради подозрението на Ирод той бе окован във вериги, бе откаран в споменатата по-рано крепост Махерус и тук бе умъртвен." [Josefus Flavius. Antiquitates Judaicae, lib. XVІІІ. cap. 5. 2; пос. изд., т. І, 704-705.]

Така обрисуваният образ на Йоан Кръстител напълно се покрива със сведенията за него в евангелията. Тук са отбелязани най-важните черти от строгия живот и от учителската дейност на св. Йоан Кръстител, които без съмнение потвърждават историческата достоверност на евангелския текст. При това следва да отбележим, че евангелията в много отношения ни дават по-подробни и по-точни исторически сведения за живота, проповедта и мъченическата смърт на св. Йоан Кръстител, отколкото "Юдейски древности" на Йосиф Флавий. За нас е важно, че Йосиф Флавий очертава историческия образ на лице от Новия Завет – Предтеча на Иисус Христос. Автентичността на това свидетелство на Йосиф Флавий не се оспорва от отрицателите на християнството.

Оттук следва изводът, че щом евангелията са исторически достоверни относно личността на Христовия Предтеча, те още повече са исторически достоверни относно централния обект на своите повествования – Иисус Христос. Освен това цялата дейност на св. Йоан Кръстител е свързана с живота и мисията на Иисус Христос; тя не е нищо друго освен подготовка на хората да приемат идващия Спасител в лицето на Иисус от Назарет. Мисията на св. Йоан Кръстител в света се изчерпва с ролята на Предтеча, която би била безсмислена без идващия Спасител в историческото лице на Иисус Христос. Така че безспорната историческа достоверност на личността на св. Йоан Кръстител е косвен аргумент с неизмерима логическа валидност за историческия характер на Христовата личност.



3. Йосиф Флавий в своите "Юдейски древности" и "За юдейската война" обрисувал още едно свързано с живота на Иисус Христос лице – римския прокуратор Пилат Понтийски. Той бил недалновиден и жесток управител, който с неразумните си действия предизвикал народното негодуване и след това се опитал да го потуши с терор.

За илюстрация на казаното ще приведем описан от Йосиф Флавий случай. Веднъж Пилат Понтийски наредил на окупационните римски войски да влязат нощем в Йерусалим и да издигнат на видни места в свещения град статуи на римския император, за да му бъдат оказвани почести. Народът счел това за несъвместимо с Мойсеевия закон и оскърбително за неговото национално самосъзнание. Големи тълпи хора се събрали пред Преториума на Пилат Понтийски и настоявали да се махнат императорските статуи. Пилат дръзко отхвърлил народното искане. Брожението сред насъбралия се народ се засилило и продължило шест дни. Римските войници се оказали безсилни да разпръснат тълпата. Тогава Пилат заповядал на войниците да обградят събралите се с голи мечове. И това не уплашило юдеите. Те заявили, че са готови да загинат до един, но да не позволят да се нарушава Законът и да се осквернява свещения град. Най-после Пилат бил заставен да отмени нареждането си. [Josefus Flavius. Antiquitates Judaicae, lib. XVІІІ, cap. ІІІ, 1; De bello Judaico, lib. ІІ, cap. ІХ, 2-3; пос. изд., т. І, с. 698; т. ІІ, 100-101.]

В Новия Завет се разказва също за народни бунтове, които са станали по време на Пилатовото прокураторстване. Евангелист Лука съобщава, че веднъж дошли при Иисус Христос хора, които Му разказали "за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им" (Лука 13:1). За бунтовете по време на Пилатовото управление в Юдея говори и евангелист Марк. Той разказва, че някой си Варава бил затворен "със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство" (Марк 15:7).

Йосиф Флавий описал почти всички жестоки прояви в управлението на Пилат Понтийски. Чрез това описание пред очите ни оживява същият образ на Пилат Понтийски, който така вярно е описан в евангелията във връзка със съденето и осъждането на Иисус Христос. Ако образът на Пилат, както той е обрисуван в евангелията, е исторически достоверен, то още повече исторически достоверно е главното действащо лице на евангелския разказ – Иисус Христос.




Талмудът и свидетелствата му за Иисус Христос

Най-забележителният труд на еврейската литература от първите векове на християнската ера е Талмудът. Названието на този забележителен литературен паметник означава "учение" (от еврейската дума "ламат" - уча). Талмудът представлява сборник от определения, разсъждения, тълкувания, съвети и научни сведения, съставени въз основа на Стария Завет и на юдейското предание. Началото на този литературен сборник е поставено след вавилонския плен на евреите (606-536 г. пр. Р.Хр.).

Като имаме предвид, че Талмудът обхваща в себе си много коментари и исторически сведения, които произхождат от школата на Шамай Стари и Хилел Стари, чието време на разцвет съвпада със земния живот на Иисус Христос, напълно естествено е да търсим в този класически сборник на еврейската ученост сведения за Иисус. Разбира се, ние не можем да очакваме да намерим в Талмуда голямо изобилие от точни предания за живота и учението на Иисус Христос главно по две причини:

Първо, Талмудът не е историографско съчинение, следователно в него се съдържат малко исторически сведения.

Второ, Талмудът е проюдейски религиозен писмен извор, поради което той почти избягва да назовава Иисус със собственото Му име и повече води фанатична полемика против учението Му.

Все пак сведенията, които Талмудът предоставя за Иисус Христос и за учението Му, са напълно достатъчни, за да подкрепят по безспорен начин истината за историческото съществуване на Иисус и достоверността на евангелския Му образ.



1. Между различните имена, с които Талмудът назовава Иисус, напълно безспорно е "бен Пандера", "бен Пантера", "бен-ха-Пантера", "бен Пантори" или "Иисус бен Пандера". Това название е много старо. Още ученият Целз през 178 г. чул юдеин да говори, че родителите на Иисус били Мариам и Пантера, откъдето Иисус бил наричан "бен Пантера."

Като предава това съобщение, Ориген обяснява произхода му с обстоятелството, че Иаков, бащата на Йосиф и дядо на Иисус, бил наречен "Пантер". Оттук според Ориген юдеите наричат Иисус, сина на Йосиф, по името на дядо му по плът "бен Пандера", или "син на Пантера".[Origenes. Contra Celsum, lib. І, cap. 32. (J. P. Migne. Patrologiae cursus completus. Series graeca. Paris 1857. T. ХІ, col. 320-321). Epiphanius. Adversus haereses. LXXVІІІ, 7. (J. P. Migne. PG Paris 1863. T. XLІІ. col. 708-709).]

Учените Нич, Блек и Вернер Келер предлагат друго, по-правдоподобно обяснение на названието Иисус – бен Пандера. Според тях то е неточно юдейско предаване на гръцката дума parqe,noj, т.е. "дева". Юдеите, като слушали от християните, че Иисус е "син на дева", Го нарекли подигравателно "бен-ха-Пантера" – син на Пантера. През годините това се забравило и името Пантера, или Пандера, било счетено за име на Иисусовия баща по плът.[Nietsch und Bleck. Studien und Kritiken, 1840, S. 116; Joseph Klausner. Пос. съч., с. 25; Werner Keller. Und die Bibel hat doch recht. Forscher beweisen die kistorische Wahrheit. Dusseldorf 1956, S. 327-328.]

Какъвто и да е произходът на Иисусовото име "бен Пандера", или "бен Пантера", и в единия, и в другия случай юдеите обозначавали с него Иисус Христос като добре познато за тях историческо лице.



2. В Талмуда се намира едно сведение за живота на Иисус Христос, което притежава огромна историческа ценност. Дори само то би било достатъчно, за да се установи както безспорното историческо съществуване на Иисус Христос, така и достоверността на образа Му, който ни се разкрива в евангелията. В споменатото място Иисус се нарича със Собственото Си име, като към него се добавя презимето "Назарянин" – Иешуа Ханоцери. Това място гласи дословно:

"В навечерието на празника Пасха Иисус Назарянин беше повесен. Преди това четиридесет дни вървеше пред него глашатай, казвайки,че Иисус от Назарет ще бъде убит с камъни, защото се е занимавал с магьосничество, съблазнявал Израиля и отпаднал от правата вяра; който може да каже нещо за неговото оправдание, нека дойде и го каже. Тъй като не бе представено нищо за негово оправдание, той беше повесен в навечерието на празника Пасха." [Der Babylonische Talmud, Synhedrin. Fol. 43 a. Herausg von Lazarus Goldschmidt. Berlin und Vien 1925, Bd. VІІ. S. 181.]

В един флорентински ръкопис на Талмуда същото място е уточнено, като се добавя, че повесването на Иисуса Назарянина е станало не само "в навечерието на празника Пасха", но и "в навечерието на събота" [Цит. по Joseph Klausner, пос. съч., с. 29.].

Това място от Талмуда изяснява няколко ценни исторически сведения за Иисус Христос.

Първо, според него Иисус Назарянин извършвал чудеса. Юдеите, а също така и мъдреците от Талмуда въобще не са отричали, че Иисус Назарянин е извършвал чудеса, а само ги обяснявали с магьосничество. Това показание напълно се покрива със следното евангелско свидетелство: "Дошлите от Йерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул и че изгонва бесове със силата на бесовския княз" (Марк 3:22; Матей 9:34; 12:24; Лука 11:15). Също и св. Юстин Философ и Мъченик удостоверява, че юдеите наричали Иисус "магьосник. [Justinus Philosophus et Martyr. Dialfgus cum Triphone Judaeo, cap. 69. (J. P. Migne. PG. T. VІ. col. 636-640).]

Второ, посоченият текст от Талмуда съобщава, че според юдеите Иисус Христос съблазнявал и развращавал Израил. В евангелията на много места се говори, че книжниците и фарисеите се бояли от Иисус Христос, защото Той увличал след Себе Си целия народ. Това е един от главните мотиви за решението на юдейските властници да убият Иисус Христос.

Тези сведения на Талмуда за историческия характер на Христовата личност и за достоверността на евангелския Му образ имат изключителна научна ценност, защото в тяхната автентичност никой не бива да се съмнява.

Проф д-р Иван Панчовски
Из книгата "Личността на Иисус Христос", Издателство "7М/Логис", София, 1990 година
Книгата съдържа много други исторически сведения за Иисус Христос от Талмуда и от други източници.



С В. П И С А Н И Е. С КЛАВИАТУРАТА: Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)
Има ли документални данни за съществуването и мисията на Христос на земята

И "рационалната" наука доказва разпъването на Христос
Юдейският автор Йосиф Флавий, както и римските писатели Тацит и Плиний Млади, езичникът Флегон и много други дават различните гледни точки към най-същественото събитие от човешката история.

Възроденият днес интерес към християнството изведе и чисто рационалният подход към вярата и Бога. Наслагваното внушение е, че "в началото на 21 век, в ерата на информационния бум и Интернет" е почти несериозно да се говори за Иисус Христос като за реално живяла личност. Като за Богочовек, който е имал и физическо присъствие на земята в конкретно време и географски места. Читателят и зрителят сега е удавен в информационен поток, който всеки ден му съобщава колко велика е науката, как се клонират животни, как утре това ще стане възможно и за хора. С аборигенски ентусиазъм наши медии препечатват западни издания, които "сензационно" разказват за близкото бъдеще, в което човек ще постигне безсмъртие. Или откровени кичозни сюжети за това как фоторобот възстановява образа на Христос. При което АП и Ройтерс тиражират физиономията на нещо средно между кроманьонски човек и Маугли.

Тези евтини спекулации с личността на Христос са стара игра, която се играе от разпването Му. От момента в който юдейските първенци – фарисеите и садукеите още приживе са искали да принизят божествената същност на Иисус и да заблудят хората, че това не е нищо повече от един измамник и самозванец.
Църква от манастира "Света Троица", строен през XIV век в Косово, разрушен от албански вандали под погледа на КФОР през 1999 г. Богоборците продължавата опитите да заличат присъствието на Христос от земята. На Великден 1999 г. НАТО изстреля ракети с надпис "За вашия Великден!". Снимка: архив "Монитор"

По-късно, през вековете, откровени атеисти и скрити богоборци продължват юдейското дело за компрометиране на Христос с наукоподобни методи. Научавайки все повече за света, хората започват да приемат на доверие всичко, което има вида и формата на "научен факт". Това веднага се използва от богоборците, за да им поднасят лъжи под форма на "научни открития". Те и до днес фабрикуват филми като този на Би Би Си, излъчен по БНТ за миналото Рождество Христово. Там Христос бе представен като "селски бунтар" срещу имперската власт на Рим, като "учител" и едва ли не като организатор на социално въстание.

Това е едната линия на принизяване на божествената същност на Иисус. Другата е на митотворците – тези, които представят живота и човешката смърт на Спасителя като легенда. Като мит, който обединявал различни вярвания дотогава – асировавилонски, древноюдейски, дори индийски. Самия Христос тази група от "изследователи" разглеждат като несъществувал физически. Евангелията те наричат "легенди", "приказки" и прочие. Това е по-упоритата школа, която търси път към "рационализма" на модерния човек.

Лошото е, че днешното състояние на Българската православна църква не дава възможност за чисто професионално научно опровергаване на тези теории, макар да има достатъчно исторически материал за това. Става въпрос за това има ли документални данни за съществуването и мисията на Христос на земята, извън евангелския текст.

Такива данни има и те са още от времето на самите събития около разпването и възкресението на Сина Божи. Един от авторите, свидетелстващи за живота на Спасителя е Йосиф Флавий. Той произхожда от знатно юдейско семейство и е роден през 37 г. сл. Хр. С името Йосеф бен Маттитийаху. Участва в антиримското въстание през 68-70 г., след поражението на юдеите е римски пленник, освободен от Тит, чието родово име и приема – Флавий. Йосиф Флавий става римски гражданин и написва четири известни още в древността съчинения на гръцки: "Юдейската война", "Юдейското минало", "Против Апион" и "Живот". Първите две съчинения дават сведения за времето на Иисус. В "Юдейското минало" в главата за управлението на Пилат, Йосиф Флавий пише:

"По това време живял Иисус, човек мъдър, ако изобщо може да бъде наречен човек. Той извършил удивителни дела и привлякъл към себе си много юдеи и много елини. Той бил Христос (Месия). По донос на първите ни хора Пилат го осъдил на разпъване, но тези, които от самото начало го възлюбили, му останали верни. На третия ден той им се явил жив. Божи пророци предрекли това и много други негови чудеса. И до днес съществуват наричащи себе си христяни, които се наричат така по неговото име."

Евсевий Кесарийски (263–340 г. сл.Хр.) в своята "Църковна история" цитира обилно автори от първи и втори век, които потвърждават в писанията си събитията от съда и разпването на Христос. Някои от тях са езичници, което потвърждава достоверността на описанията. Например гръцкия историк Флегон от Трал описал затъмнението и земетресението, което съпътствало кръстната смърт на Иисус. От евангелския разказ знаем, че при разпъването настъпил мрак посред пладне, който продължил три часа. Това изключва възможността да е било обикновено слънчево затъмнение, което за броени секунди и минути скрива слънчевия диск. Св. Дионисий Ареопагит разказва в писмото си до св. Поликарп като очевидец, че в този ден слънцето застава в най-високата си точка, а луната застава между него и Голгота.

"Тя тръгна от източната дъга на слънцето, като продължаваше да съвпада с него до противоположния му край, а след това се върна назад и първо откри не тази страна, която беше закрила първоначално, а нейната противоположна (западната ) страна".

Което значи, че луната се е движила в този ден обратно на обичайния си ход. Природното знамение нямало равно на себе си.

При последните думи на Спасителя: "Свърши се!" и след това:"Отче! В твои ръце предавам духа Си!" страшен гръм и сътресение разтърсва земята. Завесата на Иерусалимския храм се разкъсва и разкрива Светая Светих. Голготската канара се разцепва. На много места около Йерусалим гробовете се разтворили и мъртвите започнали да се явяват тук и там. Самият Св. Дионисий Ареопагит, който тогава бил още езичник и свидетел на явлението, възкликва: " Или Бог, Създателят на целия свят страда или този видим свят се свършва".

Точно този катаклизъм описва хроникьорът на олимпиадите Флегон: "Слънцето помръкнало, земята се разтърсила и мъртвите възкръснали и влезли в Йерусалим да прокълнат юдеите".

И древноримските автори Тацит и Плиний Млади разказват за властването на Пилат в Юдея и появата и предаването на Христос на съд от юдеите.

Свещените за юдеите книги – Талмудът, както и книгата на мюсюлманите – Коранът дават също сведения за Христос. Юдеите, разбира се го описват като изменник на вярата си, но потвърждават чудесата Му, като ги приписват на това, че Иисус "откраднал" тайната на точното произнасяна на името на Бога, с което придобил неестествена сила.

Дори Коранът потвърждава чудесата на Христос, както и убиването Му, но не приема Вазкресението Му, като остава на позиция, че той е бил пророк, възнесен на небето от Аллах жив – чест, която Аллах не оказал дори на Мохамед.

Рационални и ирационални данни за живота, смъртта и Възкресението на Иисус Христос като наш Спасител има достатъчно, ако се търсят и изучават. За съжаление българската образователна система в момента е загърбила обучението по Вероучение под външен натиск и криворазбрано виждане за "толерантност" към всякакви псевдорелигиозни учения.

За да се прояви толерантност, обаче трябва първо да се познава собствената вяра добре. Духовенство, държава и интелектуален елит имат дълг към българския народ в това отношение.

Волен Сидеров
Вестник "Монитор", 14 Април 2001 година


    В момента е: Сря Ное 22, 2017 3:33 am