Християнски Портал Тясната Порта

Място за Християнско общение - ( Един Бог , Една вяра , Една църква )

Вход

Забравих си паролата!

Октомври 2017

ПонВтоСряЧетПетСъбНед
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031     

Calendar Calendar

Кой е онлайн?

Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула


[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 15, на Пет Мар 07, 2014 8:37 pm

Социални мрежи-Връзки

Социални мрежи:
      facebook.com
      twitter.com
      myspace.com
      netlog.com

RSS feeds


Yahoo! 
MSN 
AOL 
Netvibes 
Bloglines 

Top posters


Кой е Исус Христос ?

Share
avatar
moisei
Admin

Брой мнения : 276
Join date : 22.04.2012
Age : 44
Местожителство : гр. Сливен

Кой е Исус Христос ?

Писане  moisei on Нед Яну 13, 2013 10:57 am

Чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което да се спасим!
Деяния на апостолите 4:12

Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за де не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си, на света да съди света, но да бъде светът спасен чрез него.
Евангелие от Йоан 3:16

НЕСРАВНИМИЯТ И ЕДИНСТВЕНИЯТ ПРЕЗ ВСИЧКИ ВЕКОВЕ

Никога човек не е говорил като Него. Йоан 7:46
Ти си по-красив от човешките чада. Псалом 45:2


Преди близо две хилядолетия на тази земя се яви един Човек, който се роди не според законите на живота. Този човек живя в бедност и израстна в неизвестност. Той не пътуваше много. Само веднъж прекоси границите на страната, в която живя. Това стана през изгнаничеството Му като дете. Той работеше за прехраната си в едно малко селище. Нямаше нито богатство, нито влияние. Неговите роднини бяха незначителни хора от народа, без образование.

Като младенец, Той изплаши един цар. Като юноша, Той учуди учените. Като зрял мъж, Той упражняваше власт над творението - вървеше по морските вълни като по суша и успокояваше бурното море.
Той излекува мнозина от най-различни болести, без да е учил медицина и без лекарства. Не взе нито грош за лекуване.
Той никога не е следвал психология и при това изцели повече съкрушени и наскърбени сърца, отколкото всички лекари.
Той не написа нито една книга и при все това библиотеките не могат да съберат книгите, написани за Него.
Той не съчини нито една песен, ное вдъхновил теми, мелодии и дори цели оратории - повечето от това, което всички поети и композитори някога са писали.
Той не основа нито едно училище, но всички училища, събрани заедно, нямат толкова ученици, колкото има Той.
Той никога не събра армия, не повика и един войник, нито пък си послужи с каквото и да е оръжие, а при все това никой земен пълководец не е имал толкова доброволци, които радостно да изпълняват заповедите му. Никой победител не е завладял толкова оръжие и не е имал толкова пленници и дори врагове, които са му се предавали без каквото и да е принуждения.
Той е изобличителят на всяко зло, което търси жертви в мрака.
Той е Примирителят на всички противоречия в живота. Той е Възстановителят на нарушената хармония в теб, в дома ти и в обществото.
Той е Целителят на всички болести, недъзи, зависти, омрази, неправди и злини.
Той е Спасителят във всичко.
Той изпълва страниците на богословските трудове. Всяка молитва, която Бог чува и на която отговаря, се отправя в Неговото име и се изпълнява заради самия Него.

Имената на отминали човешки величия, на горди държавници от древния Египет, Гърция, Рим и до наши дни са изгрявали и залязвали. Имената не учени, философи и богослови са пламвали и изгасвали. Но името на този Човек се разнася все повече и повече. При все че времето простря почти 20 столетия между днешното поколение и сцената на Неговото разпятие, Той все още живее. Цар Ирод не можа да Го убие. Стана не можа да го измами, Смъртта не можа да да Го надвие. Гробът не можа да го задържи.

Сега, Той стои високо върху най-горното стъпало не на човешката, а на небесната слава - прославен от Бога, познат от ангелите, възхвален от светиите и изплашил демоните - и продължава да е жив и личен Бог.

Този Син Човешки и Син Божи, вярвам разбрахте, е нашия Господ и Спасител

ИСУС ХРИСТОС

Необикновен подвиг бе да слезе от Божия престол чак до яслите. От върха на славата до дъното на смирението. От върха на славата до дъното на смирението. От обятията на Бога до нас, грешниците. От величие - в неизвестност. От неизразими богатства - до крайна бедност. От Син - до слуга. Защото Той "обезслави Себе Си, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците" (Филипяни 2:7).

Той прие човешки образ, за да можем ние да получим Божествен образ. Той стана Човешки Син, за да можем да станем ние Божии синове.

За да имаме представа за неговото смирение трябва да го видим в предишното Му състояние.

НЕБЕТО

Небето - с неговите позлатени от светлина хълмове, скъпоценни стени, бисерни врати, златни арфи, пленителни ангелски песни и нетленна атмосфера. Небето - където гниене никога не разяжда неувяхващата красота. Където времето никога не отбелязва и една бръчка. Където смъртта никога не копае гроб. Небето - където мраз никога не охлажда въздуха, където не бушуват бури, където реките никога не се замърсяват и цветята никога не повяхват. Небето - където стените са от яспис, вратите - от бисери и улиците - покрити със злато, по-чисто от стъкло. Небето, където никога не се търси лекарска помощ, защото никой не се разболява; където никога не влиза смъртта и никой не умира. Там няма смърт. Никога над вратата не се окачва траурно знаме. Погребална кола, следвана от тъжна процесия, там не се вижда, защото по хълмовете на славата няма гробища. Небето - където и най-способния ум не може да определи що е болест, скръб или смърт, защото в Небесния речник такива думи не съществуват.

ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС

Вижте Го как напуска Небето и гледа към пленения от греха и поробен от дявола свят. Вижте Го как се обръща и дълго гледа Своя небесен дом, преди да премине от светлото и звездно Небе в един тъмен и мрачен свят.

Какво ли са почувствали ангелите, когато им е било казано, че Този, Който хвърли в пространството бързите комето, въртящи се светове и светещите слънца, Който създаде един свят, пълен с причудливи животни, изящни цветя, шуртящи ручеи, прозрачни морета и издигащи се планини, който даде трептенето на звездите, блясъка на планетите и сиянието на Слънцето, е решил да замени пурпурната Си мантия за едно селско наметало; че Вечния става едно малко дете; че този, върху Чиито рамене се крепи вселената, ще бъде тъй безпомощен, че ще трябва да лежи като малко дете в скута на една жена!

Благоволение! Той беше богат, но заради нас

ТОЙ СТАНА БЕДЕН

Колко беден? Попитайте Мария, Неговата майка. Попитайте овчарите. Попитайте мъдреците, които пропътуваха от далечния изток, за да Му поднесат своите дарове. Те очакваха да видят в двореца царски син, а намериха едно бедно дете. Той дойде при Своите, но те не Го приеха. Всяка врата бе затворена за Него, освен тази на обора. Първата нощ, когато се роди на Земята, Той лежа на сламено легло при добитъка.

Проверете общинските регистри на градчето, където живя, и вижте, че Той не само не притежаваше чифлици и квартали в града, но нямаше и един сантиметър земя и нито една тухла. Той не притежаваше дори лодка, за да прекосява езерото. Нямаше добиче, върху което на язди. Нито свое легло, на което да спи. Нито в гроб, в който да бъде погребан. Той прекосяваше езерото с чужда лодка. Яздеше чуждо добиче и често спеше върху голата земя. Той дори бе погребан в чужда гробница.

Той не пътуваше със специални бързи влакове. Не съкращаваше разстоянията с автомобили и самолети. Той винаги се движеше пеш по стръмните, каменисти хълмове на Юдея, често на лунна светлина или докато звездите сияят, трептят и пеят в небесата, а Божиите синове възклицават от радост. Преди всичко това да се случи, Бог беше поставил и предначертал една цел -

ИЗКУПЛЕНИЕТО И СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Начинът, който Христос избра, за да изпълни Своята цел, беше необикновен. Той не ангажира световната преса, за да настрои общественото мнение в Своя полза. Не организира политическа партия, която да Го наложи чрез своите агитации и гласове. Не събра армия, за да я хвърли срещу някой по слаб противник. За постигане на целта Си Той не разчиташе на стратегия и атаки, както направиха Александър, Цезар, Наполеон. В завършване на целта си, Той не уповава на никаква организация, дипломация, реформация, култура, възпитание. Той действаше с неща възвисени, но презирани от земните жители:

ИСТИНА, ВЯРА, ПРАВДА, ЛЮБОВ...

Христос не покани държавниците на конференция. Той не говореше с водачите на народите за граници, не разискваше икономически, политически или стратегически световни проблеми. Той не подписа договори и споразумения за мир, разбирателство, взаимопомощ, приятелство. Вместо това Той разреши веднъж завинаги въпроса за границите, като прогласи, че всички хора, независимо от своя произход, цвят и раса, са братя, понеже Бог е техен Създател и Баща. Целият човешки род произлиза от една двойка и има една кръв. И понеже учението Му не признаваше граници, то бързо мина във всички народи и племена по широкия простор на цялата земя, през всички паралели и меридиани, Както Слънцето огрява цялата Земя, така Христовото спасително поучение осиява всеки човек, който се ражда на земята.

Икономическите въпроси Той разреши, като не застана на страната на богатите и способните, не унижи бедния и не презря слабия. Той призова всички. Той събра десниците им във взаимопомощ, задължавайки първите да служат на последните. Той ги свърза с любовта си като братя с един Баща. Той най-напред променя сърцето, тогава ума и оттам живота на всеки човек. Той не призова към мир, а сам примири човека с Бога и вложи мир в сърцето на човека, какъвто мир никой в този свят не може да даде. Той научи всички хора от всички времена, от всички цветове и народи, от всички възрасти и поколения да се молят с думите: "Татко наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята..." Така Той свърза небето със земята. Прогласи Божията воля за единствена воля в целия всемир, на която, ако се подчиним,

НА ЗЕМЯТА НЯМА ДА ИМА ГРЯХ

При идването Си на този свят Христос и за миг не от Своята цел. Тя бе ясна и определена. Той не дойде да ни спаси от скръб, защото сам бе "човек на скърби и навикнал на печал". Той не дойде да ни спаси от изкушения, защото "сам бе изкушаван във всичко като нас". Той не дойде да проповядва, нито да учи, нито да цери. Той не дойде заради някаква временна цел. Всичко това Той правеше, понеже хората се нуждаеха от утеха, помощ, здраве, съвет в живота. Неговата цел обаче беше много по-голяма.

Той дойде не за да покрие чернотата на живота ни, а за да я избели напълно. Не да ни поправи, а да ни постави на ново място.

Поправените неща се продават като стари вещи. Христос обаче не е търговец на стари вещи.

Той не дойде да постави нова кръпка на стара дреха. Нито пък дойде да разисква нас нашите зли дела - да слуша нашите несъстоятелни оправдания и извинения. Той дойде, за да промени нашето зло, греховно естество чрез

НОВОРОЖДЕНИЕ

Исус Христос дойде да се справи веднъж завинаги с онова нещо, наречено Грях, което унищожи Рая на Земята и я превърна в скръбна долина. Грехът разруши мира между човека и Бога и изгони човека от Рая. Хилядолетия изминаха, а мирът е само блян за страдащия човек. Грехът и днес продължава да разделя домове, да сломява сърца и да копае гробове. Грехът оскърбява Бога, убива пророците, бунтува Небето и прави Дявола владетел на земята, а Пъкала - столица на грешниците. Исус Христос дойде да се справи с най-големия ни враг. Човекът е роб на греха и не е способен да го победи.

Исус Христос дойде да ни промени от плътски на духовни. Той заяви: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух." Той заповяда: "Трябва да се родите отгоре, от Бога, отново." Човешкият умъртвен от греха дух трябва да се новороди чрез Божието Слово и светия, дух. Само тогава можете да имате в сърцата си Божието Царство тук на земята и да влезете във вечното Божие Царство в новото небе и новата земя.

Идването и разпятието на Господ Исус Христос имат една цел, както ни изяснява Библията: "Христос се яви да съсипе делата на дявола" (1 Йоан 3:)" , да унищожи греха, да върже и хвърли дявола за цялата вечност в огненото езеро. Господ Исус дойде, за да имаме ние, хората, живот, и то изобилно (Йоан 10:10). Той дойде да ни освободи напълно и да ни направи нови създания в Бога. Той дойде за да царува като пълен Победител, а нас да направи граждани на Своето Царство, като унищожи сатанинското царство на греха и смъртта.

Готов ли си да приемеш Исус за свой Спасител от греха? Готов ли си да Му служиш през целия си живот? Готов ли си да страдаш като Негов ученик?

Тогава ти ще царуваш с Него,

ЗАЩОТО ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА Е НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС!

Ти ще си щастлив, ако можеш да кажеш на Христос:
Ти си моят СПАСИТЕЛ от греха. (Мат. 1:21) Ти си моят ЖИВОТ всеки ден. (Йоан 14:6) Ти си моята СИЛА за победа. (Исая 9:6) Ти си моят верен ПРИЯТЕЛ. (Йоан 15:15) Ти си моят истински БРАТ. (Мат. 12:50) Ти си моят добър ПАСТИР. (Йоан 10:11) Ти си моят ХОДАТАЙ пред Отца. (1 Тим. 2:5) Ти си моята СВЕТЛИНА по пътя. (Йоан 8:12) Ти си моят ХЛЯБ всеки ден. (Йоан 6:48) Ти си моят МИР в бурите на живота. (Ефес. 2:14) Ти си моята МЪДРОСТ, ПРАВДА, ОСВЕЩЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ. (1 Кор. 1:30)

    В момента е: Съб Окт 21, 2017 12:09 pm