Християнски Портал Тясната Порта

Място за Християнско общение - ( Един Бог , Една вяра , Една църква )

Вход

Забравих си паролата!

Декември 2017

ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Calendar Calendar

Кой е онлайн?

Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула


[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 15, на Пет Мар 07, 2014 8:37 pm

Социални мрежи-Връзки

Социални мрежи:
      facebook.com
      twitter.com
      myspace.com
      netlog.com

RSS feeds


Yahoo! 
MSN 
AOL 
Netvibes 
Bloglines 

Top posters


Живот след смъртта

Share
avatar
moisei
Admin

Брой мнения : 277
Join date : 22.04.2012
Age : 44
Местожителство : гр. Сливен

Живот след смъртта

Писане  moisei on Нед Юни 03, 2012 5:48 pm

Човек винаги се е интересувал от въпроса за задгробния живот. Този интерес е залегнал в основата на всички култури и цивилизации в миналото. Египетските пирамиди и до днес са безмълвен свидетел на стремежа на древните египтяни към безсмъртие. Човекът не се е примирявал с факта, че със смъртта неговият живот приключва. Той е търсел и продължава да търси пътища за преодоляване на този универсален феномен – смъртта. И това става чрез един друг универсален и вроден в човека феномен – стремеж към безсмъртие и вечност. И в наши дни интересът към безсмъртието на душата не е по-малък – по темата „Живот след смъртта” в интернет има над 731 000 резултата.

Всяка една култура е дала отпечатък във формирането на вярата в отвъдното. Дори и в сферата на големите християнски религии съществуват различия в това отношение. Всеки разумен човек трябва да си постави въпроса, защо има такива различия, откъде идват те и, разбира се, най-важният въпрос е къде е истината за същността на отвъдното. Ето защо не е случаен фактът, че в областта на живота след смъртта има най-много лъжеучения. Основната причина за това е, че в тайните на отвъдното не може да се проникне по рационален път, поради което хората си създават представи, които не отговарят на духовните реалности.

Обикновено родителите полагат много грижи да осигурят и да дадат на децата си всичко, необходимо за тяхното благоденствие и просперитет (образование, жилище, кола, техника и т.н.). Естествено, че това не е лошо, но много важно е родителите своевременно да запознават децата си с духовните ценности и ги подготвят да приемат реалностите на вечността, където рано или късно всеки човек ще отиде. Затова и младият човек, след като не получава в семейството тази информация, приема много по-лесно онова, което улицата му предлага, и води живот, който не може да бъде контролиран нито със силови, нито със законови методи. Разривът между генерациите дава бързи и горчиви плодове.

Огромна е отговорността на християнските религиозни институции в България, които са задължени да информират хората относно смъртта и реалностите на задгробния свят така, както те са дадени в Божественото откровение – Библията. Ако обикновеният гражданин не получи от духовника познания в това отношение, то той е склонен много лесно да търси обяснение в традициите, преданията, ритуалите, в отделните личности или пък просто да антропоморфизира представите си за отвъдното, като вярва и върши неща, които нямат нищо общо с реалностите на задгробния свят. Това е една от причините в днешната т.нар. християнска Европа все повече хора да търсят отговор на този въпрос в източните окултни религии и философии.

<font color=red>Живот след смъртта</font>



Ние, хората, често забравяме, че животът не е наша заслуга, а е дар от Бога. Ето защо човек е длъжен да даде отчет за живота си пред Този, Който му го е дал, т.е. пред Бога (Лк. 16:2).

С раждането започва една нескончаема борба срещу смъртта, т.е. борба за запазването на живота. Смъртта е единственият враг, срещу който човек трябва да воюва през целия си живот. Победата може да дойде само чрез Един, Който има власт над смъртта и я е победил.



Какво казва науката за душата и живота след смъртта?

Невробиолози и физици от Харвардския университет (Масачузетски технологичен институт) в публикация в реномираното научно списание Modern Physics съобщават за съществуването на човешката душа, доказано чрез ултратънък лазерен сноп и свръхмодерна електронна апаратура. Те определят душата като „особена форма на електромагнитна енергия” и проследяват пътя и поведението й при умиращи пациенти. Установяват, че душата напуска умиращия за 0,6 сек след издъхването му.

Научните резултати от медицинските изследвания на душата по време на клиничната смърт потвърждават учението на редица религии и Библията за душата и нейната съдба във вечността. Освен това резултатите от тези изследвания могат да помогнат както на вярващи, така и на невярващи да се запознаят и по-добре да разберат реалностите на отвъдното и да се подготвят за това, което всеки човек ще види в часа на смъртта и непосредствено след нея. В този смисъл д-р Муди с право казва: „Защото ще излезе вярно, че не можем изцяло да разберем този живот, докато не хвърлим поглед върху онова, което се намира отвъд него.”



Религията по въпроса за душата и задгробния живот

Католическата църква учи, че тези, които са извършили грехове и не са получили опрощение, ще отидат в т.нар. чистилище. Такива души „трябва да преминат през пречистване, за да достигнат святост, необходима за влизане в радостта на небето” (Католически катехизис, точка 1030–1031). Пречистването е състояние, различно от наказанието на осъдените. Католическата църква учи, че тези, които са извършили тежък „смъртен” грях и не са били опростени, ще отидат в ада, лишени от Божието присъствие и обречени на вечни мъки. Очистването на душата може да бъде подпомогнато от молитви към Бога и дарения.

Православната църква учи, че след смъртта Бог определя за душата мястото на пребиваване в съответствие с това, което тя е заслужила, докато е живяла в тялото – рай или ад. Въз основа на светоотеческите писания се вярва, че след смъртта душата преминава през т. нар. митарства (20 на брой), при които се осъществява частният съд на душата според делата й. Православната църква учи още, че мъченията на грешниците в ада могат да бъдат облекчени и дори премахнати чрез молитви за тях и добри дела на живите, както и с благотворителност, извършвани в тяхна памет (Православен катехизис, СИ, 1991). В Православната църква се вярва, че след смъртта душата на починалия остава до третия ден на Земята и след това се възнася при Бога, до шестия ден обикаля рая, след това до тридесетия ден е в ада. На 40-ия ден душата отива на място с неокончателно решение за нейната съдба до деня на всеобщия съд. Освен това се вярва, че некръстени, езичници и еретици нямат достъп до Царството Божие.

В протестантските църкви учението за душата и задгробния свят се движи в доста широки граници – от познатото библейско учение, прието от някои свободни протестантски църкви, до възгледи, различаващи се напълно от Библията. Всред някои протестанти е разпространена вярата, че в края на краищата Бог ще опрости всички (т.нар. Allversohnung) и те ще бъдат в рая. В неотдавнашно интервю ръководителят на Държавната протестантска църква в Германия (епископ Хубер) публично е заявил, че ад повече не съществува – евангелският синод в Берлин е решил да демитологизира Библията в това отношение, т.е. да премахне ада. Очевидно тези високообразовани и добре платени богослови не приемат за истина онова, което Христос на много места в Библията говори за ада (Лк. 16:24; Мат. 5:22; Мат. 13:41–42, Откр. 14:9–11 и т.н.).



Какво учи Библията за задгробния живот?

В Библията (Лк. 16:19–31) Христос повдига завесата на задгробния свят и ни дава отговор на въпроса, какво става след смъртта на човека. Това е историята за богаташа и бедняка Лазар. Какво е посланието на тази история, имащо отношение към настоящата тема?

След смъртта душата на човека продължава да живее и има само две места, където тя пребивава – едното се нарича рай (лоното Авраамово), където е занесена душата на Лазар, а другото е ад, където се озовава богаташът. Попадането на тези две места, става веднага след смъртта.

Тези две места са разделени едно от друго така, че да не може да се премине от едното в другото и обратно; нищо и никой не е в състояние да съдейства за такова преминаване от едното място в другото.

В задгробния свят човешката личност, т.е. душата на човека, запазва всичките си свойства, които е имала приживе на земята – вижда, чува, усеща, говори, спомня си, проявява желания, разпознава личности, страда, радва се, мисли, търси помощ и т.н.

От задгробния свят не може да се направи нищо, за да се предупредят хората на Земята да не попаднат в ада. Сам Христос на едно друго място казва, че и Той не може да промени съдбата на мъртвите (Ио. 5:28–30). Ако Христос не може да стори нищо за мъртвите, то живите на Земята едва ли биха могли да направят нещо за промяна на съдбата на починалите. Двете настоятелни молби на богаташа към Авраам не се изпълняват.

Единственото средство, което определя мястото, където душата на човека ще отиде, е начинът му на живот, докато е жив на този свят, както и отношението му към Библията: тези, които я отхвърлят и не живеят според нея, ще попаднат на мястото при богаташа. Именно поради тази причина той е в ада, а не затова, че е бил богат.

Страданието в ада има комплексен характер: неугасим огън, мъка от пропуснат шанс, укор към самия себе си, вечна раздяла от Бога.

За всички онези, които не са запознати с Библията (нехристияни и атеисти), сам Христос казва: „Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божи и ще излязат: онези, които са вършели добро, ще възкръснат за вечен живот, а които са вършели зло, ще възкръснат за осъждане” (Ио. 5:28–29). Бог е справедлив и Той ще зачете доброто, което човек върши. Освен това Библията учи, че човекът, виждайки Творението, е длъжен да търси Твореца и да живее според Неговата воля. Поради това никой човек не може да има извинение за своето неверие (Рим. 1:20–25).

Важно послание на тази история е, че смъртта не прави всички човеци равни. Смъртта прави равни само телата, които отиват в земята, но в никакъв случай душата, която отива във вечността. Ако в живота на Земята хората не са равни, то в задгробния свят различията са неимоверно по-големи. Във вечността Лазар и богаташът изобщо не бяха равни, както не са били равни и приживе. Това е отговорът на Христос, даден в Библията относно задгробния свят, т.е. какво става с човешката душа след смъртта на човека. Зная, че за някои читатели тази истина е тежка за възприемане. Невъзможно е за човек да разбере как Божията любов и милост, от една страна, и Неговата справедливост – от друга, се съчетават в едно. Ето защо за човек остава единствено алтернативата през този живот да се подготви за вечността, която го очаква.





Избрани откъси от книгата „Живот след смъртта. Какво казват науката, религията и Библията?”

Проф. д-р Дечко Свиленов

    В момента е: Пет Дек 15, 2017 9:42 pm