Християнски Портал Тясната Порта

Място за Християнско общение - ( Един Бог , Една вяра , Една църква )

Вход

Забравих си паролата!

Декември 2018

ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Календар Календар

Кой е онлайн?

Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула


[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 15, на Пет Мар 07, 2014 8:37 pm

Социални мрежи-Връзки

Социални мрежи:
      facebook.com
      twitter.com
      myspace.com
      netlog.com

RSS feeds


Yahoo! 
MSN 
AOL 
Netvibes 
Bloglines 

Top posters


Наркотици, купони и секс ... а след това...

Share
avatar
moisei
Admin

Брой мнения : 277
Join date : 22.04.2012
Age : 45
Местожителство : гр. Сливен

Наркотици, купони и секс ... а след това...

Писане  moisei on Сря Май 08, 2013 6:21 am

Партита, купони, концерти, много смях, алкохол, тревa, секс, дрога… През краткия си 33 годишен живот пробвах какво ли не. Изпадах дори в колабс и то не веднъж. Имаше някаква празнота във мен и аз сячески търсех , как да я запълня. Във всичките удоволствия обаче, колкото и крайни или умерени да бяха не можах да намеря удовлетворение. Напротив! Малко по малко те ме разрушаваха и то не само физически.

Празнота, депресия, безнадеждност, отчаяние... Бях безвъзвратно ограбена и отчаяна. Не знаех нито коя съм, нито какъв е смисъла от съществуването ми. Тогава реших да спра и да започна да живея „нормално” Мислех, че ако се занимавам с нещо, което ми е интересно това ще ме мотивира да бъда един нормален и добър човек, който не вреди на никого, но не след дълго, разбрах, че не се вписвам никъде сред „нормалните” и няма нищо на този свят, което да ме направи напълно щастлива. Разбрах, че удоволствията ме удовлетворяват повече от безвредния живот.

Така, стигнала до заключението, че всичко е суета и гонене на вятъра, съвсем съзнателно продължих на долу по склона на саморазрушението.
Зъбите ми се разваляха един след друг. Цвета на кожата ми се измени във някаква грозна смесица на жълтото и сивото. За органите ми ... изобщо няма да говоря.

В един момент, когато вече бях полу - разрушена и нямах много за губене, направих най-налудничавото и не типични за мен по онова време нещо.
Бях в една тоалетна, надрусана до несвяст и усетих, че губя съзнание. Не беше просто обикновен колабс, а може би беше, но чувството че умирам безвъзвратно беше много силно.
Тогава за части от секундата си спомних съветите на моя приятелка измъкнала се от същата тая помия в която сега аз се давех.

Може би тук е мястото да отбележа, че аз бях от хората, които изпитват абсолютно отвращение от всичко пряко свързано с Бог. Дори любими музикални изпълнители ми ставаха антипатични на мига, щом чуех да споменават Бог в песните си.
Тогава обаче, съвсем ясно усетих, че е дошъл края и нямах голям избор.
Помня, че извиках в ума си с всичката сила, която успях да събера – помощ Господи!

И в същия момент видях картина: Животът ми представляваше един път а аз стоях съвсем близо до единия му край, който не знам точно как, но знаех, че представлява егоизмът. Усещах, че това е абсолютно противоположната страна на това което Бог има за мен, че съм вървяла без да знам в грешната посока.
Бях учудена, понеже намирах себе си за изключително добър човек и не можех да си представя ни най-малко, че в същност съм тотален егоист.
Така за пръв път разбрах, че Бог не е просто една човешка измислица създадена с цел хората да бъдат контролирани, както си мислих до тогава, а е съвсем реална личност, пълна с любов и състрадание към хората, която мрази злото но не и злите.

Разбрах също, че аз спадах към категорията на злите.
Това беше ключов момент, който преобърна хода на целия ми живот.
Тогава реших категорично и окончателно да се съглася с Бога и да тръгна в обратна на егоизма си посока.
Някой би си казал, че това е плод на фантазията ми, халюцинация от дрогата, която бях взела, но аз съм сигурна, че не беше.
Знам, че картината беше от Бога и то не само защото наркотика не беше халюциногенен.
Спомена за това видение и до днес ми помага да се осъзная, когато изпадна в егоистично си мислене. Това ново начало, започнало от малкото семенце, посято от момичето, което презирах, стъпка по стъпка се превърна в един пълноценен и макар и пълен с трудности, щастлив, изпълнен със смисъл живот.

В последствие се срещнах с въпросното момиче и тя ме заведе в една протестантска църква и ми помогна да приема Исус за свой Господ и спасител. Посветих живота си на Него, а Той от своя страна ме възстанови, освободи и ме направи силна и успешна жена, справяща се чрез Неговата сила с предизвикателствата на живота.
Не че вече всичко ми е наред, напротив!
Бог продължава ежедневно да ме възстановява и изцелява.
Живота ми е пълен с трудности и неприятни дори тежки моменти, но всеки ден, предавайки в молитва грижите си на Бога, приемам от Неговата сила и благодат, за да се справя с греха, плътта и дявола в живота си и съвсем осезаемо усещам Неговото присъствие, помазанието Му и радостта от това,че съм спасена.

Радост, която трудно може да бъде описана с думи.

От:


    В момента е: Пет Дек 14, 2018 3:41 pm