Християнски Портал Тясната Порта

Място за Християнско общение - ( Един Бог , Една вяра , Една църква )

Вход

Забравих си паролата!

Октомври 2017

ПонВтоСряЧетПетСъбНед
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031     

Calendar Calendar

Кой е онлайн?

Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула


[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 15, на Пет Мар 07, 2014 8:37 pm

Социални мрежи-Връзки

Социални мрежи:
      facebook.com
      twitter.com
      myspace.com
      netlog.com

RSS feeds


Yahoo! 
MSN 
AOL 
Netvibes 
Bloglines 

Top posters


Жертвоприношение

Share
avatar
moisei
Admin

Брой мнения : 276
Join date : 22.04.2012
Age : 44
Местожителство : гр. Сливен

Жертвоприношение

Писане  moisei on Вто Май 21, 2013 7:38 am

Жертвоприношение

Приношение, принесено на Бога върху олтара чрез ръката на законен служител. Виж Приношение. Има разлика между жертвоприношение и принос. Първото се прави за живот, а второто е просто дар. Вярва се, че жертвоприношенията са установени от Бога, иначе те биха били суеверно и произволно поклонение, което Бог не би приел. Виж Авел. Адам и синовете му, Ной и потомците му, Авраам и потомството му, Йов и Мелхиседек -всичките живели преди Мойсеевия закон, принасят на Бога истински жертвоприношения. Този закон определя кога, колко и какви жертви трябва да се принасят. Всеки сам е свещеник и служител на жертвата си или поне е свободен да си избере кой свещеник да принесе жертвата му. Въобще, тази чест принадлежи на главата на семейството, затова тя е изключително право на първородния. Но след Мойсей това право се дава само на Аароновото семейство.

Законът определя само едно място, където евреите трябва да принасят жертвите си. Людете трябваше да се събират на богослужение около олтаря на единствения истинен Бог в скинията, а по-късно в храма - Лев. 17:4,9; Вт. 12:5-18. Обаче в някои случаи царе, пророци и съдии жертвопринасят другаде - Съд. 2:5, 6:26, 13:19; 1Цар. 7:17; 3Цар. 3:2,3, 18:33. Евреите са наставлявани да изпитват най-голямо отвращение от принасяне на хора в жертва - Лев. 20:2; Вт. 12:31; Пс. 106:37; Ис. 66:3; Ез. 20: 31.

Евреите имаха три вида жертвоприношения:

1. Всеизгаряне, при което цялата жертва се изгаря, без да се остави нещо за онзи, който я дава или за свещеника който я коли и принася. Служителят взима единствено кожата, понеже преди да се принесат жертвите на Господа, кожите им се одират, а нозете и вътрешностите им се измиват - Лев. 1:1-17, 7:8. Всяко всеизгаряне е за припознаване във виновност и опрощаване. Изгарянето на цялата жертва върху олтара означава, че жертвоприносителят посвещава на Бога себе си и всичко което има и че умилостивението е съвършено.

2. Принос за грях, който заедно с приноса за престъпление може да се смята като един вид. За разлика от всеизгарянето, то се принася винаги за някои престъпления срещу нравствения или обрядния закон, извършени поради незнание. Нищо не се връща от жертвата на този, който я дава, но принасящия свещеник взима дял от нея - Лев. 4-6гл., 7:1-10.

3. Примирителни жертви, се принасят по обричане, за да се благодари на Бога за благостите му, или за да удовлетвори някой набожността си. Поради това израилтяните принасят примирителни жертви когато си искат, без да ги задължава някакъв закон и свободно си избират какви да бъдат животните за жертвата - Лев. 3 гл., 7:11-34. Законът само изисква тя да бъде без недостатък. Който я представя, застава при вратата на скинията, слага ръката си на главата й, и я заколва. Свещеникът поръсва с кръвта й олтаря за всеизгаряне и около олтаря, и изгаря върху него тлъстината, която покрива бъбреците, черния дроб и червата. Ако жертвата е агне или овен, се изгаря и опашката. Преди всичките части да се хвърлят в огъня на олтаря, свещеникът ги предава в ръката на приносителя, който ги вдига високо и движи в четирите посоки (изток, запад, север, юг), а свещеникът подпира и направлява ръцете му. Гърдите и дясното бедро на жертвата са за свещеника, който свещенодействува, въпреки че Мойсей споменава само за гърдите на животното. След това, остатъка от жертвата остава за онзи, който я представя. Той я изяжда със семейството и приятелите си както му е угодно. Примирителната жертва символизира умилостивение за грях и така примирение с Бога, и свято общение с Него и людете му.

Брашно принася за грях по-бедния, който няма възможност да принесе коза, овца, гургулици или гълъбчета - Лев. 5:10-13.

Хлебното приношение се състои от чисто брашно, поляно с елей и ливан. Свещеникът взима шепа от това брашно заедно с ливана, и го изгаря на олтаря. Останалото брашно е негово, за да го яде безквасно в скинията. Колкото за други приноси - плодове, вино, брашно, кори, и др., свещеникът хвърля част от тях в огъня, а остатъка задържа за себе си. Тези приноси винаги се придружават със сол и вино. Хлябът трябва да бъде безквасен - Лев. 2 гл.

Приношения, в които се освобождава птица или коза, не са жертвоприношения, защото няма проливане на кръв, а жертвата остава жива.

Птици се принасят само в три случая:

1. За грях, когато приносителят не е достатъчно богат, за да принесе в жертва животно - Лев. 5:7,8.

2. За очистване на жена, след като е родила дете - Лев. 12:6,7. Когато може да принесе и агне, и гълъб, тя принася и двете - агнето за всеизгаряне, а гълъбът за приношение за грях. Но ако няма възможност да принесе агне, тя дава две гургулици или две гълъбчета: едното за всеизгаряне, другото за приношение за грях.

3. Две птичета се принасят за очистените от проказа: едното за всеизгаряне, другото за да се пусне след ритуала на свобода - Лев. 14:4, и пр., 49-51.

За жертвоприношението на пасхалното агне, виж Пасха.

Всекидневното жертвоприношение в скинията и в храма - Из. 29:38-40; Чис. 28:3, се състои от две агнета - едното принесено сутринта, другото вечерта. Те се изгарят на слаб огън, за да горят по-дълго време. Сутрешното агне се принася около изгряването на слънцето след изгарянето на тамяна върху златния олтар и преди каквото и да е друго жертвоприношение. Вечерното агне се принася привечер, преди да се смрачи. Всяко от горните агнета се принася с по четвъртина ин (триста драма) вино и първото масло и с по 1/10 ефа (около 1 3/4 оки) чисто брашно.

Такива са еврейските жертвоприношения - богоопределени, но сами по себе си безсилни да очистят душата и да премахнат греховете. Павел описва тези и други обреди на закона като "слаби и сиромашки учения" - Гал. 4:9. Те представляват милост и чистота, но не ги съобщаваха. Те убеждават грешника, че има нужда от очистване и освещение, но не му дават святост и оправдание. Жертвите у евреите са просто пророчества и образи на истинната жертва - Агнето Божие, което изцяло обхваща всичките им качества и свойства и е същевременно всеизгаряне, приношение за грях и благодарствено приношение. То съдържа същественото, действителното, на което старозаветните жертви са само сенки, първообрази. Пасхалното агне, всекидневните всеизгаряния, приношенията на брашно и вино, както и всички други приноси, обещават и представят смъртта на Исус Христос - Евр. 9:9-15; 10:1. Затова, с тази смърт всички те се унищожават - 1Кор. 5:7; Евр. 10:8-10. С принасяне себе си жертва веднъж - Евр. 10:3, Христос замени завинаги някогашните жертвоприношения и спасява всички вярващи в Него - Еф. 5:2; Евр. 9:11-26. Без умилостивителната му жертва нито една човешка душа не може да избегне Божието правосъдие.

Заместване на грешник с жертва, не е нещо ново. То е известно още от старозаветно време - Лев. 16:21; Вт. 21:1-8; Ис. 53:4; Дан. 9:26, и се среща при всяко жертвоприношение - Лев. 4:20,26, 5:10, 14:18, 16:21. Кръвта, като жилище на живота и душата на жертвата, се ръси по олтара и се излива пред Господа, за да покаже, че грешника се погубва - Лев. 17:11. Но евреите са наставлявани да не разчитат само на жертвите си и поучавани, че без покаяние, вяра и поправление, всяка жертва е мерзост пред Господа - Пр. 21:27; Ер. 6:20; Ам. 5:22; Мих. 6:6-8, и че Той иска милост, а не жертва - Ос. 6:6; Мт. 9:13, и дълбока любов - Мк. 12:33. "Послушанието е по-добро от жертвата, и покорството от тлъстината на овни" - 1Цар. 15:22; Пр. 21:3; Мт. 5:23. Виж и Пс. 50. И тогава, както сега, може да се каже: "Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш" - Пс. 51:17. Ако не са в такова състояние, евреите не могат да принесат никакъв дар, угоден на Бога. Бог често обяснява затова в пророците - Пс. 40:6; Ис. 1:11-14; Ос. 6:6; Й-л 2:12-18; Ам. 5:21,22.

Думата жертви понякога се взема преносно, за да означи заслуги на християни; даване на нещо тяхно за посвещение на Господа - 1Пет. 2:5; Рим. 12:1; Фил. 4:18; Евр. 13:15,16.

    В момента е: Съб Окт 21, 2017 7:16 pm