Християнски Портал Тясната Порта

Място за Християнско общение - ( Един Бог , Една вяра , Една църква )

Вход

Забравих си паролата!

Октомври 2017

ПонВтоСряЧетПетСъбНед
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031     

Calendar Calendar

Кой е онлайн?

Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула


[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 15, на Пет Мар 07, 2014 8:37 pm

Социални мрежи-Връзки

Социални мрежи:
      facebook.com
      twitter.com
      myspace.com
      netlog.com

RSS feeds


Yahoo! 
MSN 
AOL 
Netvibes 
Bloglines 

Top posters


ЦИГАНКАТА-История

Share
avatar
moisei
Admin

Брой мнения : 276
Join date : 22.04.2012
Age : 44
Местожителство : гр. Сливен

ЦИГАНКАТА-История

Писане  moisei on Пон Юли 23, 2012 9:56 am

ЦИГАНКАТА

Утрото беше прохладно и свежо . Дълго чаканият дъжд през ноща го беше охладил. Тръгнах за работа .Минавайки покраи контейнер за боклук,видях една циганка да се върти около него с три малки циганчета на възраст от пет до десет години. На вратлетата им висяха мръсни платнени торбички .

Пред очите ми стана нещо което ме вцепени .Циганката започна да ги хваща едно по едно през кръстчетата и да ги пуска в контейнера. Досетих се че ги пуска да търсят храна . Застанах изумен и объркан . Тя гледаше през отвора на контейнера и сочеше с ръка в него .Явно показваше на малите какво има за ядене или обличане или къде трябва да ровят .

Стоях и гледах . Светът наоколо престана да съществува за мен. Бе събран в един контейнер за боклук , една циганка и три малки циганчета в него,ровещи като мишлета в мръсотията,търсещи храна и облекло.
Пред блока отсреща наду свирката си локомотив.Влак изтрещя бягащ на юг .От отворените прозорци на купетата тук там видях човешки глави . Показа се млад мъж и видях как изхвърли парче от закуска . Една съседка изведе рунтавото си куче и го поведе към отсрещният павилион на закуска . Всяка сутрин го гощаваше с топли блажни банички . А в контейнера за боклук три циганчета ровеха и търсеха хляб. Ощипах се за да разбера че не сънувам и видяното е истина. Циганката продължаваше да надзърта в контейнера и да сочи в посоки .
Сетих се за някогашното сиромашко детство. Брашното не достигаше . На есен мама ми даваше една кълчищена торба, по голяма от моят ръст и тръгвах из дъбовите гори краи село да събирам жълъди . Смилаха ги и полученото брашно мама смесваше с брашнотоот житото , когато месеше хляб за да бъде повече . Баща ми много рано ме научи и сам си правих цървулите от свинска кожа .
После в живота си видях и други неща .Как ученици краи училищата хвърляха в кофите за смет недоядената си закуска поради пресищане . Цели хлебове виждах да пълнят боклукчийските кофи .Нови новинички дрехи и обувки отиваха на сметището , без някои да посегне към тях .
А сега това което виждах ме върна към ония гладни години на моето детство . върна ме при вкуса на втвърдения като дърво хляб , които мама мама поставяше на водна пара за да омекне и да ни нахрани.
Циганката започна да вади дечицата едно по едно от контейнера .
Приближих се ,взех ги със себс си и трите и ги заведох на павилиона . Купих им по една баничка . Те ме загледаха с влажните си детски очички и заядоха лакомо . Съседката с кучето седеше на съседната маса и му подаваше парченца баница .То ги облизваше но отказваше да яде .
Повиках и циганката и й взех кафе . Тя не пожела да седне на стола .Дрехите и бяха мръсни невиждали пране . Досетих се откъде я познавам . Беше от ония млади циганки , които някога миеха улиците, събираха варелите с боклука . Минавала е с боклукчийката и по нашата улица . Спомних си , че все нещо си тананикаше .Носеше пъстри дрехи ,с цигански вкус ,но чисти.Вървеше от варел до варел играейки кючек .
Не я попитах забравила ли е кючека .Нямаше смисъл . Очите и издаваха мъка . Сърбаше топлото кафе и гледаше някъде встрани , в посока на моята улица . Сигурно си спомняше че беше минавала по нея . Видях как от очите и се търкулнаха две сълзи . Но не капнаха , а застанаха върху изцапаните и скули, блестеики на утринното слънце като мъниста, от ония ,с които циганките обичаха да се кичат .
Тръгнаха си . Бързах за работа .Не ме погледна .И аз не и казах нищо . Разбрах я и затова я оставих с радостта от спомена .

Атанас ДИМИТРОВ
Дупница

От вестник ,, Пенсионери "

    В момента е: Съб Окт 21, 2017 12:10 pm